Защо е трудно да се обясни непопулярността на Джо Байдън
Джо Байдън е един от най-непопулярните президенти в актуалната американска история. В социологическо изследване на Gallup рейтингът му на утвърждение е по-нисък от този на който и да е президент, който стартира акция за преизбиране, от Дуайт Айзенхауер до Доналд Тръмп.
И въпреки всичко витае тайнственост към скапаните му изборни цифри. Както Джо Саймънсън от The Washington Free Beacon означи неотдавна, единствено сърфирайки из множеството американски медии и поп просвета, евентуално няма да осъзнаете, че рейтингите на утвърждение за работата на Байдън са толкоз ужасни исторически, надалеч по-лоши от тези на Тръмп в същия миг от първия му мандат.
Освен безпокойството за възрастта му, няма консенсус в бъбривата класа или обща бързопис за какво президентството му е подобен политически неуспех. Ето за какво, може би, имаше бързане да се разгласи обръщението му за положението на съюза за величествен триумф, като че ли всичко, което Байдън би трябвало да направи, с цел да поправи нещата, е да приказва високо посредством повече от час готови забележки.
Когато нещата потеглиха на юг за други скорошни основни изпълнителни шефове, нормално имаше по-ясна доктрина за протичащото се. Непопулярността на Тръмп беше разбрана като отражение на неговия безпорядък, полуда и властнически нападения. Историята на низходящите изследвания на Джордж У. Буш беше напълно за Ирак и урагана Катрина. Когато Барак Обама беше в най-ниската си изборна точка, множеството наблюдаващи упрекваха равнището на безработица и противоположната реакция на Obamacare, а когато Бил Клинтън се бореше през първите си две години, имаше явен медиен роман за неналичието му на дисциплинираност и свадите в Белия дом.
разказва пренастройването от 2012 година насам: „ На тези избори Обама завоюва небелите гласоподаватели от работническата класа (неколежани) с големите 67 пункта, до момента в който губеше белите приключили лицей със седем пункта. “ Докато през днешния ден „ Байдън в действителност се оправя по-зле измежду небялата работническа класа, като ги носи единствено с шест пункта, в сравнение с измежду белите приключили лицей, където той се радва на 15 пункта преимущество пред Тръмп. “ високи разноски за заеми за домове и колите наподобяват изключително наказателни за гласоподавателите, които се пробват да се придвижат нагоре по икономическата стълбица, да вземем за пример, или по какъв начин властта на културния прогресивизъм над демократичната политика може да тласка по-културно консервативните малцинства надясно, даже в случай че будността е достигнала своя връх в някои елитни среди. към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.
